Archive for юни, 2010

Такъв е животът в… България 2

СЕЛО СИ ИСКА ПОЩАТА И ВЕСТНИКА

p
Откъснато от информационния свят остава софийското село Макоцево от 1 юли. Тогава единствената им пощальонка напуска заради съкращенията на бюджета в „Български пощи“. Угрижено за проблема разказа една от жителките му Иванка Дойчева. От юли в Макоцево ще идва пощальонка от съседното Чеканчево, но само два пъти в седмицата. Освен притесненията как ще си плаща тока, телефона и водата Иванка има и друго – при нея вече няма да пристига редовно вестник „Телеграф“, чийто абонат е вече две години.
„Е, вчерашни вестници ли ще четем? Не искаме да изглежда все едно от мухата правим слон, ама това, че живеем в село, значи ли да сме откъснати от света? Имам право на абонамент като всички останали. А пощите ни го отнемат. Платила съм си даже и за юли“, обяснява Иванка пред наш екип. С пощата досега пристигало и любимото детско списание на 3-годишната й дъщеричка с кукли Барби на страниците му.
Вестниците не са единственият проблем за хората в Макоцево. Само в един ден от месеца те ще могат да си плащат и сметките за ток, вода и телефон, както и да си вземат пенсията.

mmmmmm
„Не зная как ще се получи това. Предишната пощаджийка ги събираше в неработните дни – събота и неделя. Новата няма да идва тогава. Пълен хаос“, клати глава кметът Атанас Никофоров. Проблемът засяга пряко или косвено 200-та души, живеещи в селото и другите 800 от вилната зона.
„Освен че селото остава без поща, и една жена остава без работа. Имаме нужда от нея“, казва Иванка и ни води към къщата на пощальонката.

По пътя

Тя не работи като по филмите – въртяща педалите на колело, отрупано с пощенски пликове, колети и вестници. Мария разнася всичко пеша. Започва по тъмно – преди всичките си съселяни, мята чантата през рамо и лека-полека изминава разстоянието от 4 км до съседното Чеканчево. Там е най-близката пощенска станция. Преди това вече е минала през всяка къща, за да събере сметките за ток, телефон и вода, които да занесе там. На връщане чантата й е пълна с всички писма, колети и вестници, заради които пак минава от врата на врата. Всяка последна събота на месеца е посветена на пенсиите. Тогава кметът я кара с колата си до Чиканчево за своя сметка. След като ги вземе, тя се настанява в смесения магазин на площада срещу църквата и чака всеки да дойде да си вземе парите.
„Няма зима, лято, пек, дъжд, сняг, трябва да се върви, пощата все има“, казва Мария.
За хората се е превърнала в нещо много повече от пощальон. „Като раздаде пощата, понякога идва за малко да гледа детето“, намесва се Иванка.
Грижи се така за съселяните си вече 16 години.

Бъдеще
Copy of Copy of mmmmmm

Така ще е до 1 юли.

„Няма как. Предлагат да ме оставят за 2 часа работен ден и да ми плащат 70 лева. А на практика работата няма да намалее. Пътят си е същият, ще разнасям същата поща. Обидно е“, казва Мария. Обяснението за унижението е кризата.
„Поне да я съкратят. Тогава ще й платят обещетение от 6 заплати. Но те не искат, скъпо им е и намаляват времето и парите, за да се откаже сама“, каза кметът Атанас.
Всъщност и досега любимата „пощаджийка“, както я наричат в селото, е работила за жълти стотинки. За 4-часов работен ден „Български пощи“ й плаща 162 лева. Но и все пак е нещо. Когато я питаме какво ще прави сега, белокосата жена вдига рамене:
„Не знам… Кой ще ме вземе на тия години? Аз след четири години и половина се пенсионирам. Такива не ни искат. Те младите не ги взимат, мен ли?“.
Ако не си намери работа, ще загуби 4 години стаж. Заради работата на половин работен ден той също се намалява. Така, въпреки че е работила 37 години, по документи ще са около 30. Което е равносилно на мизерна пенсия.

Мария Милкова
Снимки: Христо Танев

Posted on юни 6th, 2010 by Molivche  |  No Comments »

Хиляди във „Фейсбук“ гледат филмчета от соца

ДеЦките,с които израснах

sin liato

Помните ли времето, когато наричахте учителките си „другарко“ и ключът ви висеше на връвчица на врата? По цял ден играехте на криеница или на стражари и апаши пред блока и крещяхте на майка си да ви хвърли шише с вода от терасата. А стане ли 17,30 часа, се чуваше вик „Детското почва“ и градинката пред кооперацията опустяваше. Тогава се пренасяхте на испанския бряг в Андалусия, пътувахте във времето с едно момиче с вълшебен пръстен, летяхте над незнайни градове с Чесмир, слизахте в подземията с костенурките нинджа или пътувахте из морета и океани с Васко да Гама от село Рупча.
Носталгията точно по това време е обзела хиляди млади хора. Това поне сочи социалната мрежа „Фейсбук“. Ако сте част от нейното население, няма как да не сте попадали и да не членувате в поне една група, която да ви връща назад в 80-те или в 90-те. Хиляди българи се присъединяват, за да споделят спомени и изживявания ­ от сметалото, което са имали в 1 клас (защото е имало само един вид), през пликчето от краве мляко, залепено на плочките, до любимите детски филмчета, познати от Канал 1. Тези, които са живели в онова време с една телевизия, имат нещо много общо ­ общо детство ­ едни игри, едни филмчета, едни герои. И днес малко пораснали (но не чак дотам), когато се връщат, се появява една носталгия, която изпитват всички. И се започва лудо коментиране по всички снимки на любимите герои в социалната мрежа.

Назад към детството.

Всичко за 29-годишния Горан Петков, създател на групата, започва съвсем случайно. Горан попаднал на снимка на сериала „Бенджи, Закс и звездният принц“ ­, култова поредица за поне две поколения. Решил да я публикува във „Фейсбук“. Щом я „постнал“, бил залят от десетки коментари под нея. „Хората реагираха много емоционално. Започнаха да разказват как са го гледали, колко им е било любимо да си спомнят за героите, за детството си… Тогава реших да събера в албум снимки от други филмчета от миналото. После направих групата и така стана…“.
Преди около 2 седмици в нея имаше 500 души. Само за 24 часа се увеличиха с 2000. В момента те са почти 30 000. Толкова всеки ден я посещават, за да видят някое от филмчетата, да разберат повече информация за създаването им или къде могат да го намерят. За тази цел има над 1000 публикувани линка от членовете. Всеки, който иска да си припомни любимото филмче от детството, може да се ориентира лесно, защото вече всички филми са подредени по азбучен ред ­ игрални, анимации, български, чужди. Ако не го открие, може да го добави.
„Хубавото е, че е много позитивна. Всички, които членуват в нея, са изпълнени само с хубави спомени. Откакто я има, не е пуснат нито един негативен коментар. И някак хората са задружни. Това ме радва.“
„Страхотна група. И на мен ми стана носталгично, с удоволствие разгледах снимките, прочетох хилядите коментари и се разписах на много места.“ „Времената бяха други и деЦките бяха наистина само по първа програма. Чакахме Сънчо с нетърпение с малките зайчета, които се скриват от дъжда… и приказките на

Педя човек, лакът брада…

едно по-простичко, но и по-истинско детство!“. Това казва Кристияна Георгиева, която е публикувала клипче от Сънчо.

Такива може да намерите на „Патето Яки и Чопър“, „Педя човек, лакът брада“, „Джейми и вълшебното фенерче“. „Ум, белият делфин“, „Пинко, розовата пантера“, „Зайчето с карираните ушички“, „Смехораните“ и много други. Сред тях са и игралните „Синьо лято“, „Арабела“, „Бенджи, Закс и звездният принц“, „Летящият Чесмир“, „Чоки“.
Някои от тях дори си имат отделна група, в която членовете отново наброяват хиляди. Така в зоната на "Синьо лято" феновете са над 7000 българи, а и не само. В "Бенджи, Закс и звездният принц" са около 2000 души. Преди дни групата на "деЦките по първа, с които израснах" изпрати официално писмо до Българската национална телевизия. В него хилядите пораснали деца настояват да бъдат излъчени старите им любими "деЦки". Според авторите на писмото има достатъчно желаещи да ги гледат и освен това те биха били полезни и възпитателни и за сегашните деца.

Надежда
След 30 години. „Телеграф“ потърси главния редактор на главна редакция „Детски и младежки програми“ в БНТ, за да разбере има ли шанс тези филмчета отново да тръгнат в ефира на телевизията. Той се казва Румен Николов и работи от 1972 г. в телевизията. Изгледал е всяко едно от детските предавания. Оказа се, че това е по-сложно, отколкото всички носталгично настроени си мислят. „Преди 1989 г. се излъчваха продукции от страните на бившия социалистически блок. Тогава беше по линия на обмена между тях и нямаше проблем. След промените обаче нещата стоят по друг начин“, казва Николов. За да излъчва един филм, телевизията трябва задължително да е закупила правата му според Закона за авторското право. На много от тези филмчета обаче не се знае кой държи правата и няма от кого да ги закупим. Много от собствениците, които се знаят, пък отказват да ги продадат. В БНТ не се пазят и старите филми, защото пак според закона не могат да ги съхраняват, ако нямат правата за това.

vasko

„Все пак не стоим със скръстени ръце. Знаем, че хората много ги обичат и постоянно правим опити да търсим кой държи правата им и да ги купим“, каза още шефът на „деЦките“ по Канала (кои са успели да купят и за кои правят опити, вижте в карето). Все пак едно е сигурно. Без проблем може да се излъчват старите български филми, сред които „Васко да Гама от село Рупча“, „Войната на таралежите“, „Изпити по никое време“, „Куче в чекмедже“, „Рицарят на бялата дама“ и много други. „Те и сега вървят по сателитния канал. Преди дни свърши „Васко да Гама“, казва още Николов. От БНТ поискаха адреса на групата във „Фейсбук“, за да се информират какво им се гледа на порасналите деца.


Кабелната изяла „Милион и едно желание“

Кабелната телевизия сложи край на култовото предаване с така обичаната от всички деца от 90-те Кака Лара. След навлизането на частните канали смисълът от предаването се е загубил, обясни главният редактор на детските програми в Националната телевизия Румен Николов. „Все пак това беше живо предаване. Децата се обаждаха и казваха какво искат да гледат, защото нямаше къде другаде. Днес милион и едно желание го има само с хващането на дистанционното“.

smehorani

Само един от “Синьо лято” стана актьор

Само едно от хлапетата от испанския сериал става актьор след края на филма, писа наскоро razkritia.com. Останалите се посвещават на съвсем обикновени професии.

Панчо (Хосе Луис Фернандес) след филма се опитва да направи музикален дует с Хуан Хосе Артеро, но без успех. Актьорството избира само Хуан Хосе Артеро, познат като Хави. От 1999 г. участва в серия филми. Заради ролята си в друг популярен тв сериал ­ „Комисар“, където играе ченгето Чарли, той получава прякора Комисаря.

Тито (Мигел Ховен) живее в Нерха, където навремето е открит от режисьора Антонио Мерсеро. Работи като рецепционист в хотел, женен е и е щастлив.

Кике (Жерардо Гаридо) участва в реклами след филма. Някои от тях стават много известни. По-късно учи биология, работи като продавач в магазин за обувки и в момента е фотограф. Красивата Беа, зад която се крие Пилар Торес, днес е пълничка медицинска сестра на средна възраст, която не иска да си спомня за сериала. Причината ­ влюбила се по време на снимките и пресата непрекъснато пишела за любовната є драма. Заедно със сестра си Кристина Торес, която играе Десита във филма, работят в мадридска болница.

Пираня (Мигел Анхел Валеро), познат като момчето, което най-много от всичко на света обича да похапва сандвичи, днес е 35-годишен. Участва в още няколко филма след „Синьо лято“. Завършил е телекомуникации и е професор в Университета в Мадрид.

Мария Гаралон (художничката Хулия) остава в киното и след „Синьо лято“. Днес е 53-годишна актриса и играе в театъра. Признава, че заради участието си в хита не е имала личен живот. Що се отнася до двамата възрастни в компанията, те са и единствените професионални актьори в сериала.

В ролята на белобрадия моряк Чанкете е Антонио Феранди. Участва в над 1000 филма, включително и в „Да започнеш отначало“, отличен с „Оскар“ през 1982 г. Феранди умира през 2000 г. на 79 години.

ПО ПЪРВА ПРЕЗ 2010

„Синьо лято“ от март

Любими филмчета от 80-те завърта Канал 1. От март на екрана на Българската национална телевизия отново ще се впуснем в летните приключения на Хави, Панчо, Кике, Беа, Десита, Тито, Пираня, Хулия и Чанкете. Първия епизод ще можете да гледате на 6 март в събота от 18 ч. В неделя ще се излъчи вторият.

Цели 3 години работа са били нужни на Главна редакция „Детски и младежки програми“, за да върнат любимото филмче от соца на екран.

„От много време искахме да закупим филма. Любим е на децата от онова време, а и е печелил „Златната ракла“, казва Румен Николов от БНТ. Свързали се с испанската телевизия, държаща правата му, още през 2007 г. Качеството на сериала обаче било много лошо (все пак е снимано през далечната 1979 г.) и не ставало за излъчване. Така екипът на Николов трябвало да почака, докато го „поотупат от прахта“. Докато това стане, докато се разберат за цената и докато се озвучат всички 19 епизода, минават 3 години.

„Все пак успяхме. Нагласили сме го да свърши точно за световното по футбол“, шегува се Николов.

„Смърфовете“ наесен

Помните ли най-ранния сутрешен блок „Добро утро“ по Канал 1 и как един водещ с очила (Александър Авджиев) с папка в ръцете заявяваше: „И сега малко време за децата“? След секунди се появяваха малки симпатични сини човечета с бели шапки и чорапогащи. Да, това са познатите смърфове. Е, от тази есен те отново ще се разхождат по екрана на БНТ.

„Купихме ги. Всичко е уредено, ще стартират другия сезон“, обещават от държавната телевизия. Между другото малките човечета вече са на 52 години. Нарисувани са в комикс за първи път през 1958 г. Започват да се мърдат по екрана през 1982 г.

Няма шанс за „Ум, белият делфин“ и „Барбароните“

um belia delfin
Ум царува, ум робува, ум… белият делфин. За голямо съжаление на много почитатели на бялото делфинче, то няма как да се излъчва по БНТ. Причината е в правата му. Никой не знае кой държи правата в момента. Френската фирма, която е притежавала правата, е фалирала. Така не е станало ясно при кой остават те. А с въвеждането на Закона за авторското право през 1995 г. у нас не може да се излъчва и дори не може да се съхранява на какъвто и да е носител в БНТ. „Дори го пратихме по пощата към Франция“, каза още редакторът на детските предавания по БНТ.

Все пак надежда има благодарение на интернет. Всички серии на анимацията може да си дръпнете в Zamundа. Белият делфин подскача и във Vbox и Youtube. На тях разчитайте и на друго любимо анимационно филмче ­ „Барбароните“. И те засега не могат да се появят по БНТ. Японската фирма, която притежава правата за излъчването им, е отказала да го продаде, каза още Николов. Да се надяваме, че ще си промени мнението.

Търсят начин да пуснат „Арабела“

БНТ се е впуснала в търсене кой държи правата на чешкото филмче „Арабела“ и на продукцията на бившата ГДР „Призраци под виенското колело“. „Не искам да обещавам нищо предварително, за да няма излъгани очаквания. Опитваме се да разберем от кой може да ги закупим. Дали това ще стане, не може да кажем, но хората трябва да знаят, че мислим в тази посока“, каза Николов.

Posted on юни 1st, 2010 by Molivche  |  4 Comments »

 
Wordpress