Леко студена февруарска вечер. Малка уличка, над нея красиви старинни сгради, а погледнете ли нагоре, се извисяват величествени кули, излезли сякаш от детска книжка с приказки.
Навсякъде има светлина. От някъде се разнася приятна музика. Забързвате ход по паветата в посока към нея и след малко я разпознавате ­ Вивалди, „Четирите сезона“. Продължавате да криволичите заедно с улиците, докато попаднете на малко площадче. Там са се събрали около 50-на души. Наобиколили са мъж и жена, свирят на цигулка. Никой не говори, всички са притихнали, само слушат и се усмихват. Сякаш са в свят, който ще се разруши всеки момент само с едно леко движение и никой не смее да помръдне. След няколко минути светът наистина свършва. Музиката спира и се разнасят аплодисменти. Обратно в реалността. Но красива реалност, защото се намираме в Прага и току-що разбираме защо я определят като един от най-очарователните градове.

Нагоре

Намираме се в стария град, който е и център на чешката столица. Само облеклата на хората, цифровите апарати и витрините на магазините ни делят от IX век, когато е бил създаден. Сградите, паветата, църквите, площадите ­ всичко е застинало от тогава и имате чувството, че сте се върнали назад във времето. След края на „концерта“ тръгваме по една от уличките вляво, която ни извежда на най-известното място в Прага ­ Староместкият площад с прочутия астрономически часовник върху старото кметство. Под кулата, на която е уникалното устройство, отново се е събрала тълпа от хора. Погледите на всички са насочени нагоре. Следят стрелката на огромния циферблат. На всеки кръгъл час се разнася музика, две сини прозорчета на върха на кулата се отварят и оттам се появяват по двама от 12-те ученици на Христос. И в този момент, вместо да гледат нагоре, повечето туристи се взират в дисплея на апарата си, тъй като искат да увековечат момента. След като се скрият апостолите, рицар с цяла свита се подава от върха на кулата, надува тръба сякаш ей сега ще каже важна вест от краля, и поздравява поредната маса от туристи долу. Това се случва 4 пъти (по веднъж на всяка страна на кулата) на всеки кръгъл час от денонощието. Мислейки си какво му е на „рицаря“ да прави това часове наред през деня, се разхождаме още малко по площада.
Всяка къща в Прага е различна. Всички обаче са обсипани с красиви орнаменти ­ цигулки, риби, жаби и др. Някога не е имало адреси и по този начин са се разпознавали домовете. Подобни са имената и на бирариите и ресторантите ­ „При черния бик“, „При мечката“, „При Златния тигър“.

бира, бира
Почивката от разходката, разбира се, става в една от многото подобни бирарии. В Прага бира се пие по всяко време от денонощието. Затова не се учудвайте, че там пият от обяд. Особено вкусна е тъмната бира, която има карамелен вкус. Най-евтината започва от 50 крони (100 крони са 8 лева) и стига до 150.

Да не минете през Карловия мост в Прага е все едно да не видите папата в Рим. Той е най-известният и свързва Старе место с Мала страна. Мостът е построен през 1357 г. от Карл Пети. Легендата гласи, че кралят бил обсебен от нумерологията и дал началото на строителните дейности на 9 юли точно в 5 ч. и 31 мин. по съвети на астролози. Според тях поредицата от тези цифри била най-подходяща. Някога мостът бил единствен над Вълтава. Днес има много, но пък той си остава най-красивият. Украсен е с 30 статуи. В момента там гъмжи от търговци на бижута, художници, които могат да ви нарисуват за 5 минути, музиканти.

Изненада

И като заговорихме за артисти, няма как да не споменем името на модерниста Давид Черни. Все пак той си поигра с родните ни комплекси, изобразявайки България като тоалетна с клекало. Разхождайки се из чешката столица, със сигурност ще попаднете на негови произведения. Ексцентричният творец се е погрижил те да са до най-известните забележителности. Едно от тях е музеят на писателя Франц Кафка. До нея се стига по Карловия мост, след като тръгнете към двореца Храдчани. Пред къщата ще се сблъскате със странен фонтан, дело на Черни. Той представлява две статуи на мъже, които си мърдат дупетата и… пишкат върху карта на Чехия.
Малко по-надолу отново на брега на реката пък „лазят“ три огромни черни бебета. Отдалеч изглеждат мило, но приближите ли се, ще ви отблъснат, защото са без лица. Те отново са творение на Черни. Намират се пред музея за модерно изкуство „Кампа“.

Носят сметката с калкулатор

С калкулатор носят сметката в ресторанти в чешката столица. Поне това се случи с нас, когато решихме да обядваме в малко ресторантче близо до Стария град. След като поискахме да си платим келнерът ни донесе листче с цените, обясни ни кое колко струва, а накрая ни връчи и калкулатор, за да я изчислим, ако искаме. Това съвсем ни убеди, че чехите нямат равни в доброто обслужване.

Що се отнася до цените, те са различни без значение къде са заведенията. Затова най-добре е да се гледа внимателно менюто, което е изнесено отпред. Основно ядене варира от 150 до 400 крони.
Мария Милкова
Полезно

Винаги имайте дребни за билетчета за метрото. Купуват се от автомат и често няма къде другаде да си купите.

Има денонощни трамваи, но вечерта няма от къде да си купите билети, затова се пригответе от деня.

Поглеждайте менюто пред ресторантите.

This entry was posted on сряда, април 21st, 2010 at 18:48 and is filed under По пътя. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.