Бездомните – призраците за държавата

Бездомник с току-що отрязани пръсти на краката е на път да остане отново на улицата. Двамата му синове, макар да живеят в София не го искат. Оказва се, че държавата няма място, където да настани болен бездомен без документ за самоличност.
Направете си един експеримент. Отворете Google и напишете “бездомни” или “бездомен”. Ще ви излязат куп страници за уличните кучета и едва 2-3 за хората, осъдени на същата съдба. Ще прочетете за изграждането на приюти, за организации, които се занимават с четириногите, призиви за хуманно отношение и т.н. А за двуногите?

Дупка в системата
Оказва се, че има хора, които не съществуват за държавата. Няма ги. Това са бездомни, болни без лични документи. За тях се сещат само лекарите, на които попаднат в някоя болница. Какво става с тях, когато трябва да бъдат изписани обаче? И тук зейва дупката в системата. Случаят с Добромир до доказва. И да, някой ще каже, че има близки и те трябва да се погрижат за него. Що за деца са тези, които не искат да помогнат на родителите си? Да, не е ясно как можеш да оставиш баща си да умира, какъвто и да е той, каквото и да е направил, и да кажеш “И главата да му отрежат”. Някак не е нормално. Но това не е извинение за държавата за нейния пропуск. Защото има болни, бездомни и без лична карта, които нямат близки. Какво правим с тях? Болница за долекуване? Не става. Лична карта се иска. Дом за временно настаняване? Същото. Дом за временно настаняване без лични документи? И там не става. Приемат само здрави и прави индивиди, които могат да ходят до тоалетната и да се къпят сами. Да извадим лична карта? Добре, но трябва постоянен адрес. И омагьосаният кръг се затваря.

Изоставени
И какво излиза? Няма институция, която да гарантира оцеляването на болен бездомен без документ. Добре, че все пак са болниците. Ето ви задача, мили, социални работници и законодатели. Такива хора не са малко. Много са, но никой не им обръща внимание. Трябва да бъде изградено поне едно място, което да ги приютява и процедура по издаването да документ.
И домовете за временно настаняване са недомислени. Те решават проблема само временно. Хранят ги и ги топлят за 3 месеца. Толкова може да се остане там. Но през това време няма кой да работи с тях. Няма програма, насочена към връщането им към живота. Да им се помогне да си намерят работа например т.е поне да има връзка с бюрата по труда.
Не всички от бездомните са пройдохи, които сами са избрали този начин на живот. Има и такива, които искат да се измъкнат от калта, но не могат. Няма система, която да ги побутне. Като призраци са за държавата. Има ги, но никой не ги вижда. Read the rest of this entry »