Бездомните – призраците за държавата
Бездомник с току-що отрязани пръсти на краката е на път да остане отново на улицата. Двамата му синове, макар да живеят в София не го искат. Оказва се, че държавата няма място, където да настани болен бездомен без документ за самоличност.
Направете си един експеримент. Отворете Google и напишете “бездомни” или “бездомен”. Ще ви излязат куп страници за уличните кучета и едва 2-3 за хората, осъдени на същата съдба. Ще прочетете за изграждането на приюти, за организации, които се занимават с четириногите, призиви за хуманно отношение и т.н. А за двуногите?
Дупка в системата
Оказва се, че има хора, които не съществуват за държавата. Няма ги. Това са бездомни, болни без лични документи. За тях се сещат само лекарите, на които попаднат в някоя болница. Какво става с тях, когато трябва да бъдат изписани обаче? И тук зейва дупката в системата. Случаят с Добромир до доказва. И да, някой ще каже, че има близки и те трябва да се погрижат за него. Що за деца са тези, които не искат да помогнат на родителите си? Да, не е ясно как можеш да оставиш баща си да умира, какъвто и да е той, каквото и да е направил, и да кажеш “И главата да му отрежат”. Някак не е нормално. Но това не е извинение за държавата за нейния пропуск. Защото има болни, бездомни и без лична карта, които нямат близки. Какво правим с тях? Болница за долекуване? Не става. Лична карта се иска. Дом за временно настаняване? Същото. Дом за временно настаняване без лични документи? И там не става. Приемат само здрави и прави индивиди, които могат да ходят до тоалетната и да се къпят сами. Да извадим лична карта? Добре, но трябва постоянен адрес. И омагьосаният кръг се затваря.
Изоставени
И какво излиза? Няма институция, която да гарантира оцеляването на болен бездомен без документ. Добре, че все пак са болниците. Ето ви задача, мили, социални работници и законодатели. Такива хора не са малко. Много са, но никой не им обръща внимание. Трябва да бъде изградено поне едно място, което да ги приютява и процедура по издаването да документ.
И домовете за временно настаняване са недомислени. Те решават проблема само временно. Хранят ги и ги топлят за 3 месеца. Толкова може да се остане там. Но през това време няма кой да работи с тях. Няма програма, насочена към връщането им към живота. Да им се помогне да си намерят работа например т.е поне да има връзка с бюрата по труда.
Не всички от бездомните са пройдохи, които сами са избрали този начин на живот. Има и такива, които искат да се измъкнат от калта, но не могат. Няма система, която да ги побутне. Като призраци са за държавата. Има ги, но никой не ги вижда. Read the rest of this entry »
Posted on януари 29th, 2010 by Molivche | 65 Comments »
Масово кръшкат от работа
Виртуални крави изяждат
по 6 млн. лв. на ден

Напоследък всички, които си стоят на работа, са измислили една нова мода, да си почиват. И това става чрез играта “Фармвил” във Фейсбук. Гледат овце, копаят овошки, пасат крави и какво ли още не. Това обаче се оказва голям риск за страната, защото зарибените са толкова много, че само за един ден от виртуалните ферми се губят 6 млн. лв.
Популярността на аграрната зарибявка удари не само световните рекорди, но достигна невиждани досега нива на интерес от страна на българите. Няколко прости изчисления сочат, че 20% от българските служители отделят по 1 час на ден, за да копаят ниви, но това се равнява на цели 6 049 937 лева от общата дневна продуктивност.
Сметки
Брутният вътрешен продукт на страната ни за деветмесечието на 2009 г. (от януари до септември включително) е 48,339 млрд. лв. Работните дни за този период са 191. Приемайки, че средният работен ден е 8 часа, работното време на българите за деветмесечието е било 1598 часа. Ако си направите труда да разделите общия вътрешен продукт на работните часове, ще получите продуктивност от 30 249 687 лева на час. Именно тук идва финалната сметка. Около 20% от тази сума се изяждат от торенето на виртуални лехи, което служителите от почти всички сектори практикуват средно по час на ден, докато са на работа. Тези 20% (или една пета) олицетворяват 6,049 млн. лв. И тъй като всички работни дни на 2009-а бяха общо 257, простовато изчисление с калкулатора дава шокиращите 1,554 833 809 млрд. лв. загуби за цялата 2009 година.
Англия
Ние в България все още можем да благодарим за сумите, които така ужасната “Фармвил” ни коства, тъй като сравненията с развитите държави като Англия например ни правят чисти късметлии. 57% от служителите на Острова доят виртуални крави по около час дневно. Това коства 1,5% от цялата продуктивност на страната. Времето, прекарано в социални мрежи (основно в приложението “Фармвил” на компанията “Зинга”), струва на английския бизнес над $2,25 млрд годишно. В Америка пък 54% от работодателите се видели в чудо заради пишман-аграрите и забранили напълно Фейсбук на работното място. Междувременно потреблението на онлайн фермата продължава главоломно да расте, достигайки 73,8 млн. активни потребители преди 3 дни. С тези статистики “Фармвил” се нарежда на първо място на всички времена за най-бързо развиващата се и зарибяваща с поразителна сила виртуална игра.
Жени си преподават фермерство
Манията на виртуалната ферма е обзела и бг-мама. Стотици дами, а и не само споделят преживяванията си в своите стопанства. По темата вече са изписани десетки страници. Всеки може да почерпи опит от тях – как да си наторят насажденията, какво дават новите животни, как да събира гориво за тракторите и дори схеми кои култури да сеете, за да минавате по-бързо нивата с по-малко усилия.
“Цял ден съм се залостила да чакам тая тор и не, и не, и не – обиколих всички съседи (146 на брой) и за мен няма тор”. Тук фермерката с име “Овчарчето Калитко” споделя опита си по торене на насажденията, след като е прочела обстойните обяснения във форума как да стане това. Друга все пак е успяла: “Относно наторяването вече успях да пусна нитрати и фосфати на 20 съседа по 5 торби и взех жълтия рибон, за втория се искат 100 съседа”, казва “Азаз” след нея. В женския форум се включват и мъже. “Здравейте, отскоро съм фен (по-точно съпругата ми ме нави) да играя и си търся съседи – ако му трябват на някого и има желаещи, оставям си контакти”, е написал Boris25. По-долу е посочил линк към профила си.
Точат лиги по извънземни крави
Особено любими на онлайн-фермерите са подаръците, които им дават администраторите на играта. Най-големият сред тях са зелени крави. Зелени са, защото били отвлечени от извънземни. “И аз видях новите подаръци и разпратих. Сега отивам да си купя и зелена крава”, пише vesy1 в майчинския форум. “Почвам да се чудя дали да си купя тракторите, че утре от двете извънземни крави, които си купих, може да издоя извънземен бензин с невиждано от човек октаново число”, споделя друга. Някои обаче са по-прагматични: “Ама тия да не се занимават с глупости (зелени крави, кръгове, извънземни, бла-бла!), а да пуснат конюшнаааааа! Омръзна ми вече да ги чакам!” “Аз мисля, че най-полезното нещо ще е да направят курник! Най-мразя кокошки да обирам… “, добавя Juiciness.
Мария Милкова, Воктория Викторова
Posted on януари 9th, 2010 by Molivche | 9 Comments »
ПОРЪЧКАТА
Георги Марков
\web
Поръчаха ли ти нещо ново? Изпълни ли всички предишни поръчки? Ще приемеш ли още една?
Ти се усмихваш над усмивката си. Ти си ироничен над иронията си. Откакто свят светува, винаги е имало поръчки, всекиму е поръчано. Навсякъде се работи главно по поръчка. На много места се и живее по поръчка.
Поръчката това е заявката отвън теб. Заявката на обществото, на обстоятелствата, на събитията, на властта на света. Заявка, която произтича от външни интереси и не се съобразява с твоите интереси. И тъй като ти си изпълнителен, добросъвестен жител на тази планета, ти изпълняваш тези поръчки, макар те да поглъщат огромна част от твоето време и твоята енергия.
С всеки изминат ден ти правиш все по-малко неща, които са органично твои, раждат се в тебе, узряват в тебе, носят твоята кръв, отразяват твоя образ, представляват естествените въпроси и отговори на личността ти, започват и свършват в тебе, имат и нямат стойност за другите.
Все по-често ти се занимаваш с неща, които са ти напълно чужди, които не те интересуват, откликваш на събития, които нямат нищо общо с тебе. И постепенно потъваш в реката на обезличаването, на неусетно принудително отказване от себе си. Защото поръчките на обществото идват да изгонят твоите собствени поръчки. Ти съзнаваш това, ти искаш да се спасиш, искаш да поръчаш сам на себе си, искаш да прекратиш монопола на външната поръчка, но как?
Поръчката отвън има оловната сила на закон. Поръчката отвътре има моментната искра на подтик.
Чувството ти за компромис те води към стари хитрости. Ти си казваш, а защо поръчката отвън да не бъде само повод да изразя себе си, което значи тя да стане фактически твоя собствена поръчка. С други думи ти искаш да налееш чуждата форма на чуждата поръчка със свое съдържание. Искаш просто да използваш тяхната хартия, техния печат, техните корици, тяхното заглавие, дори тяхната тема, за да изразиш себе си.
Ала старата хитрост издъхва тук. Бедата е, че в момента, когато тяхната поръчка стане наистина твоя собствена поръчка, тя вече не е тяхна поръчка. Следователно те не ще я приемат и, разбира се, не ще я платят.
Затова ти пак се връщаш обратно и работиш техните поръчки с надеждата, че един ден ще бъдеш толкова богат (ще си изработил толкова много техни поръчки), че ще можеш да започнеш да работиш само собствените си поръчки.
Но дали тогава ще има някаква разлика между твоята и чуждата поръчка.
Източник: Електронно списание LiterNet
Posted on януари 3rd, 2010 by Molivche | No Comments »